Как се става селянин? – ХХX част

Не знам дали е чисто „селско“, но се оказа, че и аз съм била от послушните момичета тази година. (Не питайте майка ми, моля!) За справка се обърнете към рекламите на един мобилен оператор. Не, че е важно, че имам нов телефонен апарат, ама си чисто селска хвалбата ми. В смисъл, че Посабина е виновна. Просто нямах обхват на предния оператор. Отидох в офиса на конкуренцията и те ми обясниха как ако и така – оп телефонче за левче. До скоро бях убедена, че такива промоции са създадени само за хората с по-тъмен тен от моя. Ама на – трябвало да заживея на село, за да ми се случи и на мен. Не заради друго – просто изчаках да ми изтече договора с фирмата, която не ми доставяше услугата в моя си гиндерлик.

Другото, което направих вчера беше да си създам блог, в който да събера драсканиците си по темата. Вече си имам чисто мое местенце. Да ми е честито, а аз ще го подържам чисто. Обещавам.

Какво става тук ли? Ами имам си коледна украса. Даже лампички ми подари внучката на Дорито – Дидка. Много им се радвам – даже и в момента ми намигат и ми става едно хубаво и уютно...

Друго... вече имаме вътрешна тоалетна. Даже и банята измих. Всичко е работещо и удобно. Нали правим нещата с подръчни средства и минимум финанси, закачих и перденца – на прозореца в банята и на вратата – чудно защо някой беше направил вратата й с прозорец. Като споделих идеята за пердетата с Петър, той се опита да възрази, нали сме двама... Да, ама като ни дойдат гости и някой ползва тоалетната, ще трябва да не влизаме в съседното помещение – килер-маза. И добре, че си отстоях моето, защото Тишо дойде да търси някакъв си мъжки чарк, точно докато се къпех. А на мъжките работи къде да им е мястото, ако не са в мазата?

Иначе... ами все така ми е хубаво тук. Скапвам се от работа, дори и когато дворът, селото, баирите са потънали в мъгла. Странното е, че тази мъгла – селската – не ми пречи да се намирам. Да се радвам на тези малки неща като вътрешна тоалетна и лампички. И ми е светло, и ми е топло, и уютно. Ами... наздраве!