XLVIII част

Тези дни пак съм селянка. Е, все още се уча. Ама ми е все така хубаво. Както Петър каза преди малко, късаме живота си на парчета. Като правя сравнение между това, което правихме преди година и сега, си давам сметка колко много, ден след ден, вече 371-ви ден все повече ставаме селяни. Дворът е фрезован, както вече писах, засяхме разни неща - лукът, чесънът, картофите, баклата. Други ще засеем тези дни. Като гледам колко боб е нагласил Петър, честно казано леко се плаша, че ще трябва да се копае. Ще ви кажа, че е седем вида. Трябва да замисля някакъв вид селски туризъм. Сигурно на някой ще му е интересно. За тази година се научих да правя куп неща. И нали съм даскал, готова съм да предам знанията и уменията си. Вече видях с какъв интерес се включиха в правенето на сирене снахата и дъщерята на Петър. На девойката много й беше интересно и месенето на хляб, бухтите. През лятото с желание се включи и в подготовката на материала за ракия... Та въртят ми се едни идеи.

Иначе днес дойде фризера, сокоизтизквачката и магнолията ми. Аз продължавам да копая "неразораната целина" в двора - правя си нови градинки за цветя. Категорично се отказвам да купувам цветя, на които трябва да се правят разсади. Никак не съм доволна от поне десетките ми опити. Знам си, че бабините цветя са най-благодарни. Понеже разположението на постройките в двора регламентира ясно къде трябва да бъдат цветята, а пространството никога не е орано, а идея нямам от колко години ръка не е пипвала, голямо копане пада. За по-лесно миналата година поразкопах едни кръгчета и в тях насях това-онова, сега свързвам кръгчетата и разширявам пространството.

Гледам да оставям пътечки - от опит знам, че не е удачен вариант да се направи една голяма цяла градинка.

Един от най-удачните начини да отдих между копането е да наблюдавам птиците. Много са ми интересни - убедена съм, че си имат свои собствени правила и закономерности. Скубя им треви, хвърлям им, те се радват... аз им се радвам. 

Накъсано стана... За първи път тази вечер сме навън. Много е приятно.