L част

Е, станаха 50. Сигурно отдавна щяха да станат, ама все не ми остава време. Нали пролет пукна, започна ни кърската работа. А ровенето в земята ми доставя удоволствие, предусещайки какво ще поникне, как ще стане. 

Днес си поспах, имах нужда от доза почивка. Като станах, кафето ми беше сервирано. Даже във фейсбука не ми се висеше. Излязохме на двора, а там работа не за два-три дена, а за седмица поне. Тази година всичко се развива с около месец по-рано. Божурите цъфнаха, свирчовината и тя. Вчера брах и сложих да съхне горе. Сега, като влезеш в стаята те упоява аромата й. Поне мен ме упоява. Цял ден разчиствах треволяците покрай измислените ми градинки. А те стават все по-реални.  утре ще ги снимам, че днес не остана време.

От няколко дни една кокошка лягаше върху снесените яйца. Явно й е време да мъти. Днес й нагласихме гнезденцето. Сложихме й 13 яйца. Тя легна върху тях, разпери крила, за да покрие всичките и не знам дали мръдна. С една дума, след 21 дена (по думите на Петър) ще чакаме пиленца. Май това ще са първите животинки, родени в къщи. Първите след трите котета. А те са толкова сладки. Дано да са ловджии като майка си. Тя ги изкара от котилото и сега ходят в шпалир между краката ни, заедно с двете кучета - Радо и баща му Арни. Минаталата събота Надето, дъщерята на Петър го докара. Той вече е преклонна възраст - не чува, едва вижда (има пердета и на двете очи), прекарал инфаркт - направо си е дядо. Не може да живее вече в апартамент, затова ни го доведоха тук. Сякаш живна, ама нали си е дядо, тътри си краката, мачка ми цветята, притеснявам се за боба - той поникна и идея нямам дали ще преживее кучешките лапи. За разлика от Радо, не е живял в двор и хич няма изградени навици да пази растенията. Сигурно няма да се научи. А така ни се радва, животинката...

Станахме за майтап на съседите - Пепа е жива и здрава и хич не можем да разберем кога се е разгонила. А я взехме да я правим майка. Щяла да буйства, да квичи, когато се разгони, а нашата Пепа си е спокойна. По другите признаци... нещо не можем да я определим. Надявам се все пак да се случи.

Иначе с растенията се справяме. Петър нася 192 корена домати, вече на открито. Подготвихме и конструкцията за краставиците. Чакаме картофите да поникнат. Имаме 5-6 гнезда от миналата година - след оранта есента и фрезоването пролетта, неочаквано поникнаха картофи на места, където не сме сели. 

Кайсията и черешите, които си купихме се развиват добре, магнолията ми порасна със 7-8 сантиметра, а от розите, които посях през есента, вече има пъпка.

Петър вечера ходи за риба - снощи си хапнахме прясна пържена каракуда, днес за гъби - на масата са. Тук си е направо бизнес това с гъбите - някой път ще разкажа...