LXVII част

И така... Дните минават със своето темпо, а аз увлечена от любимата си работа, сякаш не намирам време да пиша в блога. Не съм престанала да се уча на селския живот - не е тайна, че в селската къща и двор работата никога не свършва, но вече значително намаля. Всъщност не ми вярвайте. Днес изкарах почти цялата светла част на денонощието навън, при това по къс ръкав. Засадих ягодите, които Дора ми даде, събрах разните колове и други зарязани по двора неща, които и догодина ще ни трябват. Категорично закрих за годината летния ни хол, преместих мястото на един храст, който лятно време криеше гледката, а есента, когато цъфти не се вижда от къщата, откъдето е нормално да му се радваме, когато температурите станат такива, че повече прекарваме вътре, отколкото навън. 

Иначе тук вече втора вечер си правим женски партита. Петър замина за София и ние с Дора, а снощи и с майка ми, намираме начин да си прекараме хубаво времето. Нали се сещате - ей така задушевно, както жени на всяка възраст могат да си прекарат времето, когато са далече от мъжки очи и уши. Преди малко Дора си замина, аз поработих по сайта на училището и реших, че ми стига за днес - все пак е почивен ден. 

Сега съм се размекнала пред двата монитора - този на компютъра и другия - на телевизора, попийвам на малки глътки бира, боцвам си сирене и кашкавал, пиша си тук и хвърлям по половин ухо и око на Сексът и градът. 

Иначе вече и дворът е изоран, работата навън се свежда до правене на разни подобрения, при това те не са задължителни така, както обирането и прибирането на зеленчуците и плодовете.
Вчера, като се прибрахме с майка, Исмет беше оставил в къщи една козя кожа, та днес трябваше да се занимая и с нея, предвкусвайки удоволствието сутрин, когато с боси крака стъпя върху нея. Но има време до тогава.
Сега, сега... ами хубава вечер от мен!