Не се стряскайте. Пепа е жива и здрава. Месата от снимката са купешки. Наденицата изцяло, а другото месце - лично от мен приготвено и изсушено. Ако някой го интересува, ще напиша рецептата. Не знам дали меракът ще мога да предам. Но защо пък не...
Вечер... седим на масата и си говорим. Разбира се, че пийваме и хапваме. Отпочиваме. Преди това приготвихме вечерята, запалихме печката и бойлера. Вече съм писала какъв кеф е този бойлер на дърва. Днес почти цял ден изкарахме на двора. Първият за годината. Петър прави ястък. Знаете ли какво е това? Още не ми прилича, ама трябва да стане парник. Първо със сина ми изкупаха една яма. Към метър широка, три метра дълга и 60 сантиметра дълбока. Тишо, синът на Краси докара няколко каруци тор от коня и кравите. Исмет, другият ни съсед ни смели 2-3 чувала слама. Та Петър цял ден трупа на една купчина тор, слама, тор, пак слама. Това нещо до 10 дена трябвало да се разгори - щяло да дими, не огън да има. След това Петър ще го растеле, ще насипе пръст отгоре му и ще прави разсади. Ще го обгради с разни дограми, които насъбрахме. Както част от семенцата, които ще служат за произвоството на разсад. Дано да стане!
Тъй като аз не бива да вдигам тежести, нямаше как да му помагам. Мислех си да седя и да го гледам с чаша и кафе и цигара... Глупости, шегувам се. За да съм покрай него, реших да се заема с разчистването на северната част на двора. А там на разстояние от 16 метра има три джанки с по няколко издънки покрай тях, една черница, която е станала като храст, орех и ябълка. Е, няма как да останат... Не и във вида, в който са. Все по-умело боравя с триона, та се пролича от къде съм минала.
Днес от края на декември за първи път на двора няма сняг. Направих щателна обиколка на двора. Много се радвам, че май всичките луковици, които засях през есента поникват. Очертава се цветна пролет. Когато засея и семената, които купих, и лятото ще е цветно. Не си падам по подредените градини. Искам просто да има много, да е шарено и пълно. Колкото и да съм привърженик на хаоса, кокичета, които заварих в двора цъфтят на толкова невероятни места, че ми се иска да ги вкарам в някакъв ред. Миналата пролет имаше и момини сълзи. Много ги обичам. Май настроението ми е пролетно. А навън вали... тихият пролетен дъжд... Друго, което заварихме тук беше билката пакпий. Казва се така, защото като я сложиш в ракията, няма начин пак да не пиеш. В интерес на истината, така и не се престрашихме да я ползваме. Някак ми е странно. А може би трябва?
Днес от края на декември за първи път на двора няма сняг. Направих щателна обиколка на двора. Много се радвам, че май всичките луковици, които засях през есента поникват. Очертава се цветна пролет. Когато засея и семената, които купих, и лятото ще е цветно. Не си падам по подредените градини. Искам просто да има много, да е шарено и пълно. Колкото и да съм привърженик на хаоса, кокичета, които заварих в двора цъфтят на толкова невероятни места, че ми се иска да ги вкарам в някакъв ред. Миналата пролет имаше и момини сълзи. Много ги обичам. Май настроението ми е пролетно. А навън вали... тихият пролетен дъжд... Друго, което заварихме тук беше билката пакпий. Казва се така, защото като я сложиш в ракията, няма начин пак да не пиеш. В интерес на истината, така и не се престрашихме да я ползваме. Някак ми е странно. А може би трябва?
Прекъснах си мисълта. Сетих, че трябва да подквася млякото. Не помня от кога не съм купувала кисело мляко от магазин. И сирене, освен на работа, защото колежката, с която обядваме не обича прясно сирене. Тук излъгах. Купувам сирене, когато реша да правя баница. За да не хабя нашето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар