Е, дойде време и днес изпратихме сина. Проследих в интернет излитащите самолети от Варна, тези, които кацнаха на Лутън, Лондон... Традиция ми е, когато близък пътува, да проследявам полетите. Например, при късмет, виждам как майка ми слиза от самолета в Дортмунд и влиза в сградата на летището... Синът ми... Не знам кога ще го видя отново. Нека да е добре!
Тези дни правих много сладки. Татко обичаше много сладко.
Остават ми 4 почивни дни. Ще трябва да изчистим кочината на Пепа, да почистя и при птиците, да им насипем суха слама. Дали топлото време ме подлъга, но ми се ще и градинката с цветята да видя. Петър все повече мисли за неговия парник. Не само мисли, ами и уговори конска тор, смляха му разни сена, днес и семена купихме. Като казах семена, тези дни чакам да дойдат едни, които поръчах от Естония. Удобно нещо е интернетът. Стоя си в къщи, гледам полети, пазарувам семена...
Седим си на масата сега. Реджеб дойде - споделяме това-онова. Спокойно е. Чудя се дали тези дни да отида да набера малко шипки, не ми трябва, ама пък що да не направя шипков мармалад.
Трябва да отида в Горица и да потърся в кметството информация за рода на баща ми. Надявам се да събера факти, които така и не намерих време някой да ми разкаже. Дължа го на татко, на баба, на дядо.
Уф, тъжна съм. Погребах татко. Синът ми замина... Не правя сравнение. Ама просто ми е пусто. Всъщност това е нормалния ход на нещата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар