Е, Гергьовден е. Днес Исмет ни каза, че е грях да работим в този ден. Празник било. Ами да - наистина е празник, щом мога цял ден да прекарам на двора, да се боря с троскота, да не мисля за нищо, докато мисля за всичко. Няма как да опиша с думи, това, което преживявам когато се занимавам със селскостопанска работа. Не, че много я разбирам, аз самата се уча. И Великден беше, и аз пак бях някъде на двора, заровила пръсти в земята, защото всеки такъв ден е велик. Ще кажете, че идиализирам. Сигурно ще сте прави. Аз самата бих го казала, докато седях на терасата на апартамента, когато не знаех, че съществува и друг живот. На път съм да разбера приказката за най-хубавите ръце. Имаше я в моята читанка. Сигурно и тогава съм я подозирала, за да я помня повече от 40 години...
Иначе тази година съзнавам колко много неща не сме направили миналата година. Винаги съм си търсила работата, а сега я нямам време да я търся, тя ме вика. И как да е в този двор, който е бил пустеещ толкова време. Дворът така ме обзема, че нямам време за къщната работа, а прането чака за гладене. Седмици наред. Срам ме е да си призная, че постилам неизгладени покривки на масата. Но всяка минута, когато времето позволява, ние сме на двора. Сигурно така се става селянин.
Няма коментари:
Публикуване на коментар