Разредих писанията. Нали знаете - външни оценявания, матури, приключване на учебна година. Това от една страна.
А от друга - нали се сещате - пролет е. Вървят едни сеитби. То всичко щеше да е идеално, ако се стигаше само до тук. Ама след сеитбата има плевене, копане, връзвъне, култучене...
Работа има много, но е приятна. Защото всеки ден виждаш как се ражда нещо под ръцете ти. От малкото семенце поникне листенце, после две. Ден-два колебание дали нещото не е бурен. След това се започва едно следене, обикаляне, наблюдаване. И в един момент забележиш малка пъпчица. И пак радост. И вниматено оглеждаш и най-невинната точица върху някое листенце.
А след това се радваш на цвета...
След последните дъждове, температурите се покачиха значително. Вече сериозно се замисляме дали да не вечеряме навън. Започнаха да се обаждат и щурчетата. Хубаво е да поемаш природата с всичките си сетива. Сега бързам да драсна няколкото реда и да си допия сутрешното кафе на двора. Чакам и Дора да дойде. Прането ще съхне на вятър и слънце и ще запази в себе си усещането за свобода.
Тази година за първи път в живота си не усетих липсата на празничното шествие за 24-ти май. Дали не ми е време да се разделя с образованието?
Няма коментари:
Публикуване на коментар