И пак съм във влака. Няколкото дни почивка минаха в работа, която странно, не ме изморява. Клекнала до лехата с боба, изтръгваща всяко буренче, бях доволна , че след мен пстава чисто и подредено. А бобът щастлив, че има място за корените му, пуска ластуни и цветове. Вдигна ли глава, виждам ширналите се ниви, полета и гори буквално докъдето погледът ми стига. В съседните дворове комшиите си подвикват, залисани в техните си дела. А после или на следващия ден, седнали на чаша кафе, всеки докладва какво е свършил, какво предстои, кое може да се отложи и кое не търпи отлагане. Не малка част от разговорите ни са свързани с цветята - кое как цъфнало, кое напъпило, кое не отговаря на предварителните очаквания, на кое трябва да се смени мястото и кое да се превърже. А покрай нас се стрелкат лястовички, пеперудки пърхат... Не е идилия, а обикновен, напоен с цвят и аромат селски живот. Истински. А вечер отново хлопките на животните напомнят, че поредният ден е към края си, протяжните и весели подсвирквания на щурците правят и най-острата ракия блага.
Няма коментари:
Публикуване на коментар