Ееех, мръкна и днес. Лято е. Вълшебно е. Един от най-хубавите моменти на деня е именно този, когато парещото слънце се е скрило зад дърветата на запад, лек ветрец разклаща клоните и цветята, взел си душ с нагрята през деня вода във варела на покрива на банята и си казваш: "Хубав и полезен ден беше днес!".
А моите дни - и днес, и вчера, и оня ден бяха такива. На гости ми бяха две малки феички - нежни, очарователни, внимателни, весели... - моите прекрасни племеннички:
Много неща си имаме тук, но това което и на двамата ни липсва е точно това пърхане на въздуха, което дават детските гласчета и стъпки. Чудех се дали ще им е интересно, с какво ще ги забавлявам, хич не ми се искаше да седят и да ползват уайърлеса. Знаех, че животинките ще им ангажират част от времето, но те едва ли щяха да бъдат достатъчни. Знаех колко са интересни малките, още жълти пиленца. Докато бяхме отворили вратичката на "пилешката ясла", при тях се вмъкна едно вече отраснало пиле - нали и то беше израстнало там и му се искаше да се прибере. Вмъкнах се да го изкарам, но настана такава паника, че заедно с него излетя и едно от малките. В този момент се чудех дали да спасявам пиленцето или да успокоявам Лори и Хриси. Не плачеха, разбира се, но се бяха притеснили, че малкото се е ранило в опита си за летене. Слава Богу, и двете бързо се убедиха, че няма проблеми. Докато обядвахме с вкусната супа на чичо Педро (както Хриси кръсти Петър), се опитах да въведа правилата на къщата, а най-важното правило беше, че след обяда всички лягаме и си почиваме - още повече, че майка ми беше преуморена и имаше нужда от поне час почивка. Съгласиха се девойките и всичко утихна, докато не решиха, че е много интересно да търкалят нападали ябълки по покрива на навеса. Разбира се, че им се скарах. Толкова сериозно, че двете решиха да легнат. И заспаха. Хриси едва я вдигнах в 8 вечерта, след като с Лора направихме майонеза и целувки. След това ходихме до леля им Дори за мляко, пък и да видят "кравките". После на масата и докато вечеряхме, решихме трите да спим на дивана на двора, под шатрата. Цяла нощ ни пееха щурците, а Радо ни пази. Вторият ден беше определен за "ходене за риба". Стигнахме езерото и те увиснаха при Петър - хем гледаха плувките, хем брояха уловените рибоци, а ние с майка тръгнахме на разходка за билки. Като се прибрахме, решихме да си устроим къпане с маркуча. Голям смях падна, когато изненадващо за баба им, насочих втория маркуч към нея. Резултатът беше четири мокри момичета на различни възрасти, зачервени, развеселени и доволни. През втория следобяд нямаше търкалящи ябълки - вече се знаеха правилата. А следобедният сън се оказа толкова сладък, че вече се чудехме с майка ми дали не трябва да ги будим. Защото имахме работа, докато Петър се заниваше с улова. Трябваше да направим два вида сладолед - с пъпеш и кайсия, според техните желания. Лори си записа рецептата, за да направи такъв сладолед и в Германия. Днес след закуска им връчих текстилни маркери и една бяла тениска, която трябваше да ми изрисуват, за да имам спомен от тях. Ще я снимам, за да се похваля - справиха се повече от чудесно. После имаха задача да съберат нападалите по двора ябълки, а за десерт в задачките им възложих да намерят къде в двора има узрели къпини и да си хапнат. Наградата им беше отново скрити чери доматчета.
Сега ми е тихо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар