И тези дни в къщи основната тема беше гости. Този път дойдоха странни за селяндурския манталитет, но скъпи за сърцето ми хора - майката на бившия ми съпруг, едната му племенничка с нейното семейство - съпруг и две деца. И не, не пътуваха за някъде и не минаваха пътьом. Дойдоха от Хасково чак тук - в Посабина, за да прекараме заедно събота и неделя. Много съм щастлива от нашите отношения - въпреки случките, веднъж животът ни събрал, не можа да ни раздели. Хората имат свекърви, а аз преди 28 години си намерих втора майка. Така я наричам и до днес. А тя, милата, цял живот се раздава на другите, че й се чудя на силите, на уменията, на чувствата, с които обгръща всеки от нас.
В лош момент съм я хванала - затворила си е неволно очите, а аз не повторих кадъра, защото мигът беше съвсем естествен. Не ми достигат думите, за да опиша колко ми е мила тази жена. А нещата, които съм научила от нея, хем не се забравят лесно, хем са придобити по толкова деликатен начин, че и най-добрият методик би й завидял. Тя ми е учител и в живота, и в професията - известно време дори работихме в едно училище. От първия момент, в който влязох в семейството й я наблюдавах. И попивах. Сега за всички изглежда, че си го нося в себе си. Покрай нея се научих да бъда учител, дори и в игрите с децата. В суматохите тези дни, още веднъж си дадох сметка колко обичам да си играя с децата, а в същото време и ги уча.
И си личи, че на тях им е забавно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар