Няма много работа на село, когато снегът е затрупал двора. Затова имам време да надникна в стария готварски тефтер и да попадна на една забравена рецепта... Пай от Любчева.
И изведнъж пред погледа ми оживяха усмихнатите очи на колежката.
Не се чудих дълго и се преместих в кухнята. Така де - кокошките взеха да снасят от време на време, та и пресни яйца се завъртат.
Искам вече зимата да си отива, защото ми омръзна да планирам мислено какво и как ще се случва. Тежък месец този януари, но ни даде много добър урок - колко много неща сме пренебрегнали. Мотивира ни достатъчно наистина да ценим всеки час с хубаво време. Като реша да си почивам от служебна работа, заравям се в нета и гледам, гледам снимки, чета статии. От тук "крадвам" идея, а от там си вземам бележка за някоя грешка. И нали технологиите се промениха, вместо в стар тефтер като този с кулинарни рецепти, нахвърлям нещата на компютъра, като периодично качвам файла в нета. Страх ме е от загуба на информация.
Всъщност не ме е страх, а вземам мерки. Май това ни предстои в много отношения това лято - да вземем мерки, защото видяхме много слабости. Учим се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар