Как се става селянин? - ХХХVІ част

Започна вторият ден на 2016-та. Слънцето напича през прозореца, печката бумти зад гърба ми, кучето, котките, лампичките, цикламите, чашата кафе и неизменната цигара...

Мина суетнята по празниците, сега ще я заместим с подобна около всеки неизхарчен лев и всичко ще си дойде на мястото. 

Заместихме равносметките на 2015-та с надеждите за 2016-та и започна едно планиране и събиране на информация. 

Обичам това време на годината. Прилича ми на зареждане на батерии. Пристъпваме в новото, като кокичетата, които още са далеч от цъфтене, но вече ясно са подали стъбълцата си. Няма да измръзнат. Да се надяваме, че и надеждите ни няма да увяхнат. 

Иначе тези дни на село... Различават се от предните години само по това, че имаме грижа за животните - те си искат своето и няма как да не им го даваме. 31-ви прекарахме в готвене и гледане на телевизия - не, че имаше нещо за гледане. Но празничната покривка, малко по-красиво наредените мезета и салати, свещичката, питата... създават настроение. А присъствието на сина ми само допринасяше за празничното настроение. Тези дни ги изживявам с абсолютната наслада, че той е тук. Като замине за старата Англия в края на месеца, никой не знае кога ще се върне и дали ще има време за майка си по този начин. Ще си рева на Облаче ли бяло (то и сега го правя - сигурно му изглеждах странно на концерта на Фондацията)...

Трябва да кажа на Петър да ми измисли една пейка на пътя, като разчистим храсталаците. Чорапи няма да плета, но си се представям седнала на нея. И чакаща. А то по нашата улица не минават много хора. И в селото няма много хора, които да минават по затревените му вече улици. Но все се надявам, че нещата ще се обърнат, че ще има други луди глави като нас, които да имат смелостта да заживеят тук. Мисълта, че срещу 5 - 6 хиляди лева си купуваш рая, трябва да доведе още хора. А може би тогава раят няма да е рай? Знам ли...

И така... През цялата година ще ме топли споменът от моментите от снимката и ще ми дава крила и надежди, че хубавото предстои, че както до сега, мечтите ми са реални и ще ги постигна.