Е, стигнах до хиксел. Едно по едно - та 40. Като онази жена от Принципът на нарцисите. Не знам дали за другите е някакво наслаждение докато четат, но за мен е удоволствие да пиша. Правя го на един дъх, затова имам толкова грешки, повторения, неточности. Някой ден ще редактирам. Не знам кога обаче.
Вчера, нали беше бабинден, жените от махалата решихме да го отбележим. Бяхме поканени на селския празник долу в кметството, ама ни се стори далеко и си направихме наш - за горната махала. И понеже от събралите се, аз не съм баба, реших да се направя на такава.
Мина хапването-пийването и се прибрах. Изринахме снега от колата - вече и цветът й си личи. Даже вратите се отварят. Днес, нали е петък, решихме с Петър да слезем до Попово. За съжаление, акумулаторът падна след петото завъртане, та сега го зареждаме. Да си знаете - едно от нещата, които са ви жизнено необходими на село е зарядното за акумулатори. След час пак ще направим опит да тръгнем.
Вчера, нали се правих на немощна старица, природата ме наказа - цял следобяд лежах. Някакво общо неразположение... Ама мина.
Като споменах за вчерашните ми бабини изпълнения, се замислих. Едва ли ще съм от този род бабки - много си ги обичам, ама... Къде, къде ми е по-прилика да скачам на въже, да се търкалям в снега, да свиря с тревички и да стрелям с прашки. Или да смуча ледените висулки. Вие правили ли сте го? Помните ли кога? Аз не бих се изкушила от градска висулка. Тук, на село е друго.
Няма коментари:
Публикуване на коментар