През лятото, когато племенниците ми бяха тук, те тръгваха с колата и Петър за риба, а ние с майка ми предпочитахме да слезем до водоема пеш. Хем се разхождахме, хем опознавахме селото и околностите му. Така успяхме да наберем по един букет с билки - риган, мента, мащерка. В двора, нали още има пустеещи места, растеше жълт кантарион. Набрах и от него. Изсуших билките, натроших ги, пресях ги през гевгир и днес за пореден път врящата вода в чайника влезе в употреба. Пия чай и пиша.
Не съм споделяла още една идея, която имам. "Откраднах" я от габровските села. Става въпрос за "Баба и дядо под наем". Искам по някакъв начин да я осъществя, но още не съм намерила начина. Състои се в това: за известен период от време 1 - 2 седмици, да идват тук деца по 1-2, да живеят с нас, да се запознаят с живота на село, да участват в поливането, плевенето, брането на зеленчуци и плодове, в консервирането им, да ходим за билки и риба с тях... Убедена съм, че има много деца, на които селският живот им е чужд и непознат. Мисля си, че така може би младите хора ще разберат, че да живееш на село е хубаво, че селяните не са някакви тъпи, мръсни и алчни... Тази седмица един мой ученик, седмокласник, много плахо ме попита може ли да ни дойде на гости през лятото. Няма да ви казвам колко се зарадвах, обърнах внимание, че родителите му трябва да го пуснат. И Петър, и синът ми одобряват идеята. Не съм се съмнявала в тях.
Днес реших да пера килим. Не съм откачена. То прането не беше точно пране. Растелих килима върху снега и започнах да ходя по него.
Поразходих се и после го преместих на друго място. Под него беше останало това:
След втората манипулация:
След третата вече нямаше кафяви следи. Килимът си беше съвсем сух и веднага след почистването на стаята го заслах.
Ама как обичам такива мързеливи работи :)
Ама как обичам такива мързеливи работи :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар