И заваля. И побеля. Дора каза, че такъв сняг не е имало най-малко 5-6 години. Обадих се на шефката. Пожела ми да се пързалям и заради нея. То наистина си е за пързалка. Поне в мислите. А може и на мислите. Ще ги пусна по надолнището. То освен да пия чай до печката и да гледам през прозореца няма какво друго да се прави в такъв снежен ден. Явно днес няма да се пътува. Снегоринът мина 3 пъти по нашата улица, а ползата е, че там където е минавал е с няколко сантиметра по-ниско.
Докато носих храна и вода на кокошките, газих сняг малко над коляното ми. Добре, че Радо търчеше пред мен и правеше някаква партина.
Изринахме снега пред къщи, за да можем да ходим спокойно за дърва и до животните. Не мога да опиша с думи колко е красиво. Час по час ходя да снимам или просто така да се разходя. Синът ми намери синигерче пред вратата. Помислил, че е умряло.
Взехме го и то се размърда. Прибрахме го в клетка, нахранихме го, наляхме му и водичка. Сега е на топло при сина ми. Добре, че котките и Радо не го намериха.
Според прогнозите, през следващите дни температурите ще падат. Заехме се да увеличим топлинката на кокошките и Пепа. Запушихме всички отвори, насихме още сено по пода - нека да им е топло и сухо. И на нас. Всъщност снощи щеше да е последната вечер на сина ми в Посабина преди да си тръгне за Англия. нямах настроение и вечерта не се получи. Явно е трябвало да се явим на поправка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар