LII част

Разредих писанията. Нали знаете - външни оценявания, матури, приключване на учебна година. Това от една страна.

А от друга - нали се сещате - пролет е. Вървят едни сеитби. То всичко щеше да е идеално, ако се стигаше само до тук. Ама след сеитбата има плевене, копане, връзвъне, култучене...

Работа има много, но е приятна. Защото всеки ден виждаш как се ражда нещо под ръцете ти. От малкото семенце поникне листенце, после две. Ден-два колебание дали нещото не е бурен. След това се започва едно следене, обикаляне, наблюдаване. И в един момент забележиш малка пъпчица. И пак радост. И вниматено оглеждаш и най-невинната точица върху някое листенце. 

А след това се радваш на цвета...

След последните дъждове, температурите се покачиха значително. Вече сериозно се замисляме дали да не вечеряме навън. Започнаха да се обаждат и щурчетата. Хубаво е да поемаш природата с всичките си сетива. Сега бързам да драсна няколкото реда и да си допия сутрешното кафе на двора. Чакам и Дора да дойде. Прането ще съхне на вятър и слънце и ще запази в себе си усещането за свобода. 

Тази година за първи път в живота си не усетих липсата на празничното шествие за 24-ти май. Дали не ми е време да се разделя с образованието?

LI част

Е, Гергьовден е. Днес Исмет ни каза, че е грях да работим в този ден. Празник било. Ами да - наистина е празник, щом мога цял ден да прекарам на двора, да се боря с троскота, да не мисля за нищо, докато мисля за всичко. Няма как да опиша с думи, това, което преживявам когато се занимавам със селскостопанска работа. Не, че много я разбирам, аз самата се уча. И Великден беше, и аз пак бях някъде на двора, заровила пръсти в земята, защото всеки такъв ден е велик. Ще кажете, че идиализирам. Сигурно ще сте прави. Аз самата бих го казала, докато седях на терасата на апартамента, когато не знаех, че съществува и друг живот. На път съм да разбера приказката за най-хубавите ръце. Имаше я в моята читанка. Сигурно и тогава съм я подозирала, за да я помня повече от 40 години...

Иначе тази година съзнавам колко много неща не сме направили миналата година. Винаги съм си търсила работата, а сега я нямам време да я търся, тя ме вика. И как да е в този двор, който е бил пустеещ толкова време. Дворът така ме обзема, че нямам време за къщната работа, а прането чака за гладене. Седмици наред. Срам ме е да си призная, че постилам неизгладени покривки на масата. Но всяка минута, когато времето позволява, ние сме на двора. Сигурно така се става селянин.