Отдавна не съм писала. И как да пиша, като пролет пукна, а ние - не. Има и нещо друго - ако мъничко съжалявам за раздялата ми с градското учителстване, то е по една много тривиална причина. Изключвам, разбира се, раздялата ми с онези хлапета. Та съжалението се състои в един много прост факт. Миналата година работех от 7 до 19 ч от понеделник до сряда и до 12 в четвъртък, ако няма нещо спешно и се качвах на влака, за да си бъда селянка. А сега нямам никакви 12 часови работни дни, един вид съм си всеки ден в къщи, но колкото и да ми е хубаво това и да съм щастлива, нямам наложени правила, които да разделят учителстването от селския живот. И става една каша... Никак не мога да отделя 15-20 минути, за да драсна тук.
А животът си тече. Пролетта така се разпуква, че всеки ден е различен. Вчера цъфна незабравката, днес бебето ми магнолия. Кокичета, минзухари, нарциси, теменужки дори не броя.
Тая пролет ми дадоха пари да облекло (не ме издавайте), но посетих едни магазини във Варна, снабдих се с едни дрешки, които за мен са нови, а останалите парички вложих в овошки. И в поредния ремонт на французойката. (поне тя ме слуша вече - сработихме се двете един вид).
Та купихме 36 овошки. Беше необходимо, защото предните две години ни доказаха, че от нас кой знае какви селяни не става и два декара двор не са по силите ли да обработваме. Това последното има и друг вариант - не ни трябва толкова продукция, колкото се ражда от толкова земя. Всъщност истината е в първото твърдение. Та станахме хитри и засяхме в едната част от двора овошките. Демек - овощна градина ще правим. Подозирам закачката в това отношение. Някои си мислят, че като нямат сили да обработват двор, да му метнат един райграс и пей сърце. Ама хич не им до песен с косачката и борбата с плевелите - щото той райграса хубав, ама плевелите са си напаст и ни раундъп, ни оран, ни.... абе те си никнат. Та и с нашата овощна градина не знам какво си натресохме - защото то като ти расте пред очите, сърце не ти дава да го занемариш. Е, може да не гледаш натам, ама по някое време нощем, като се сетиш...
Ще видим какво ни чака.
За сега решихме леко йезуитски нещата. Заградихме цялата "овощна градина" с мрежи и пуснахме птиците. Имам една надежда, че кокошките ще се справят с никнещите бурени. Днес им беше първи ден и виждам, че има напредък.
Почти убедих Петър да изкопаем малко земя (3м/4м/60см) и да направим езерце за патките. Много ми се иска да имам лилии в двора, ама не съм проучила дали патките ще ми ги оставят или и те ги обичат.
И понеже обичам да се хваля, няма как да не споделя това видео - по случай двете години селски живот:
https://www.youtube.com/watch?v=EqDIaozP_go
https://www.youtube.com/watch?v=EqDIaozP_go
