Много отдавна не съм писала. Как да пиша, като освен селянка, станах и селска даскалица, а това е ангажимент, който отнема твърде много време, емоции и седене пред компютъра. Особено в началото на учебната година. Особено, ако имаш и административни задължения. Тези дни се шегувам, че дори и чистачка да стана в училище, пак ще правя образеца на училището. За тези, които не знаят, това е основният, най-важен документ на училището за учебната година. В него се описват всички ученици, кога са родени, къде, в кой клас са; описват се и всички учители - трудови договори, образование, квалификации, какво и на кого преподават... разни такива неща. Вярно е, че образецът на селското училище е много по-лесен, но пак си отнема известно време.
Покрай писането и на другите неща (направих си сметка, че към момента съм разписала към 200 страници, а имам още много), почти не ми остава време за друга работа. Храненето на животните няма как да се пропусне и май до там ми стигат силите. Хубаво ми е, че всеки ден се прибирам тук, в Посабина и Радо подскача около мен от радост.
Направихме гаф. Пепа роди посред нощите и преди да се усетим, изпотъпкала малките прасенца. Остана само едно. Сега се грижи за него и му се радва. Мислехме да го държим в съседната клетка и да го пускаме при майка му на всеки три часа. Даже първата нощ ставахме по ред с Петър, за да го правим. На втория ден след раждането, Пепа ставаше неспокойна, като отделим детенцето й и затова оставихме решетката между двете клетки отворена - малкото да реши само къде иска да стои.
Днес мислех да се наспя хубаво, а пак станах преди 6 часа. Навън вали, небето бавно се развиделява, аз пия на малки глътки кафе и си планирам предстоящите четири почивни дни. Има много домати за обиране - вече идея нямам какво да го правя, така и никой не дойде на гости, за да му дам. Е, майка мина за два дена, но една кофа - колко може да носи - въобще не си пролича, че е брано. Пипер, камби, патладжани, люти чушки, грозде, дюли - трябва да се обират и прибират. Дъждът се усили и май няма да мога да вляза в градината днес. Ще имам възможност да остана вътре и да си оправя къщата. Ще направя и баница и ще си попиша училищните работи. Петър смята, че трябва да направя успореден блог, в който да описвам радостите и проблемите на учителката.
Покрай писането и на другите неща (направих си сметка, че към момента съм разписала към 200 страници, а имам още много), почти не ми остава време за друга работа. Храненето на животните няма как да се пропусне и май до там ми стигат силите. Хубаво ми е, че всеки ден се прибирам тук, в Посабина и Радо подскача около мен от радост.
Направихме гаф. Пепа роди посред нощите и преди да се усетим, изпотъпкала малките прасенца. Остана само едно. Сега се грижи за него и му се радва. Мислехме да го държим в съседната клетка и да го пускаме при майка му на всеки три часа. Даже първата нощ ставахме по ред с Петър, за да го правим. На втория ден след раждането, Пепа ставаше неспокойна, като отделим детенцето й и затова оставихме решетката между двете клетки отворена - малкото да реши само къде иска да стои.
Днес мислех да се наспя хубаво, а пак станах преди 6 часа. Навън вали, небето бавно се развиделява, аз пия на малки глътки кафе и си планирам предстоящите четири почивни дни. Има много домати за обиране - вече идея нямам какво да го правя, така и никой не дойде на гости, за да му дам. Е, майка мина за два дена, но една кофа - колко може да носи - въобще не си пролича, че е брано. Пипер, камби, патладжани, люти чушки, грозде, дюли - трябва да се обират и прибират. Дъждът се усили и май няма да мога да вляза в градината днес. Ще имам възможност да остана вътре и да си оправя къщата. Ще направя и баница и ще си попиша училищните работи. Петър смята, че трябва да направя успореден блог, в който да описвам радостите и проблемите на учителката.
