Изтърсих покривката от трохите и разбрах, че децата си тръгнаха. Останахме пак като в песента "Стари баба и дядо в старо село накрай света". И се зарадвах, че идването в спокойното и отдалечено село стана преди да станем толкова стари, дори и баба и дядо не сме станали. Малко по-рано помахахме с навлажнени очи на заминаващата кола, докато се скрие зад завоя, а минути след това се ослушвах как затихва нейният звук по разбитата ни улица. Седнахме под ябълката до отрупаната маса и си помълчахме, всеки захапал собствените си мисли и потънал в спомени от изминатите дни и мечти за идващите.
Ей така от една обикновена мечта започна поредната промяна в живота ни, а от тогава до сега всеки сезон правим по-нещо ново, сбъдваме поредната малка, малка мечтичка. Понякога е толкова малка, че външен човек не би я забелязал, но за нас е повод за радост. Всъщност постоянно имаме поводи за радост, откакто напуснахме големия град.
Тези дни чакахме кандидат-зетя от Англия. Единственото жилищно помещение, което не бяхме бутвали беше коридора на втория етаж. Беше така порутено и занемарено, както и в първия момент, в който го видяхме. С тази разлика, че понатрупахме разни чували и торби, на които "все някога ще дойде времето". Е, като разбрахме, че Надето и Ръсел ще идват, запретнахме ръкави, даже майка ми остана ден повече, за да ни помогне, но от грозното антре спретнахме един много приличен кабинет, с тапети в 4 цвята, голяма етажерка с книги и малко светло бюро под прозореца. Още не мога да се нарадвам, че няма да налага да ровя в чували, за да намеря "онази" стихосбирка и книжка, която искам да прегледам. Та от гледна точка на интериора се подготвихме за англичанина, пък и за нашите бъдещи дни - ужасно ми липсваха книгите.
Другата част от посрещането не ме притесняваше - съвсем по различен начин изглежда готвенето, когато голяма част от продуктите си произвел сам. Няма как да не е вкусно, а като добавим и екологичния произход, още повече се успокоявах.
При това посрещане на младежите, няма как те да не пожелаят да почувстват и другата част от селския живот - този на работата. Справиха се блестящо - вече патките ни имат езерце в двора. Имаше време и за риболов, и за разходки сред природата...
Изкарахме близо седмица заедно - в работа, в удоволствия, в хапване, в почиване.
Измих чиниите и седнах под ябълката, за да се порадвам на залеза. Ласкавите лъчи, оцветяваха отсрещните хълмове в меко розово, не се чуваше никакъв звук, причинен от човек - жуженето на насекомите в клоните на цъфналата над главата ми ябълка, птича песен, кукуригане на петел, пролайване на куче, хлопките на козите, които се връщат от паша...
А под стряхата лястовички свиват гнездо.
