Тези дни бях изпаднала в компютърна невъзможност. Докато бях в Англия, синът ми поръча нов лаптоп. Дойде новата ми играчка и инструмент, и средство, и... още по много начини мога да го нарека, инсталирах му операционна система, офис пакет, още някоя и друга програма, която използвам и уж всичко беше наред, а не беше. Интернетът ми се губеше по всяко време, нали се сещате тука има, тука нема. Ден след ден се изнервях на ситуацията, докато тази сутрин не седнах отново пред лаптопа с липсваща всякаква мрежа и не убих драйвера му. В дивайс мениджъра не съществуваше и помен от устройство, което да поддържа така ценния уайерлес. Инсталирах си нов драйвер и взе, че проблемът се реши. Вече се чудете какво е общото между селянката и разните разрешения на ай-ти проблеми. Ами има няколко. Едната е, че ако нямам техника, няма как да пиша този блог. Другата е, че все пак се отнася за мен. Третата е, че тези месеци забелязвам нещо странно. Когато някой разбере, че говори с жена от село, усещам едно леко странно отношение - едва ли не чувам думи от сорта "сега обяснявам на една селянка", усещам го по досадата в гласа, а и често ми обясняват как нещата, с които съм се захванала не са по силите ми. После в продължение на разговора, тонът се променя рязко, вече има изненада, че насреща не е някаква леля от село, а що годе образован човек...
А този що годе образован човек днес цял ден, че и вчера, беше зает с разчистване на двора, прибиране на последната за годината реколта и подготовка за оран. Ето, отиде си още една година и вече няма помен от насажденията зеленчуци - месеци наред повод за работа, за тревога, за радост, за гордост...
Няма ги вече, земята ще бъде изорана, ще си почине няколко месеца, ще събере сили, за да може догодина пак да ни радва с плодородието си - ще осъмваме и ще замръкваме покрай насажденията, ще ни се пълнят сърцата с доволство от живота, който избрахме да живеем.
Няма коментари:
Публикуване на коментар