Така сме на село. Печката бумти, на нея се препичат филийки хляб, малко преди това се е сварил боба. Оцетът ни е в някакво случайно попаднало шише, но е истински винен. Има надпис, за да не го бъркаме с другия - ябълковия. Да, напук на всякакви диети и рецепти за здравословно хранене, замезваме с тънко нарязана сланина. Не пропускаме и лютите чушлета, приготвени през есента по различни начини - да има за всеки вкус. Неделният сладкиш изстива. Чайникът къкри на печката с билков чай, а през прозореца слънцето е напекло и осветява побелялата земя. Някъде далеко пуши комин - колкото да сме спокойни, че съседите са в къщи. Къщата е украсена, очаквайки наближаващите се празници. Тъжни ще са тези празници, защото къщата ни няма да се напълни с хора като миналата година, но пък от нас зависи какво ще ни бъде настроението. Зелето е готово, та ще има от прочутите петрови сармички, ще има разни нещица, само да сме живи и здрави.
До тогава има още една работна седмица. До преди малко си подготвях нещата за нея, след малко ще продължа. После ще нахраня животните, Петър ще донесе дърва, ще запали бойлера. А навън бавно ще мръква. Ще засияят сякаш изсипаните от кош звезди. Луната намалява, така както намаляват и дните от тази година. Хубава година беше. С много добри хора се запознах, много човещина срещах през нея. Опитвах се и аз да бъда добра и отзивчива. И сега ми е топло на душата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар