LXXXV част

Почти си личи, че съм в отпуск по това, че взех да си драскам малко по-редовно. Най-малкото е документирано.

След като разказах за разните гьолове из двора, в които се плицикаме всички патки, да не си помисли някой, че от водата не излизам. Вярно е, че е голям кеф, ама още по-голям става, като си свършил някоя работа и тялото ти е нажежено дали от жега, дали от умора, ама си е съвсем на време и на място да полегнеш във водата.

Днес направих сефте. За първи път правих домашна юфка. Това с точенето си знаех, че не го мога. Преди години бях пробвала, ама то излезе не баница, а тутманик. Реших, че няма как да не са науча на тоя чалъм, така и така имам яйца в излишък, ако ще да става - аз съм длъжна да пробвам. С тези мисли си пиех кафето. Вече бях ходила до Дора и взела мляко - за сирене и за прясно. После й помогнах да изкараме кравите на паша - то каква помощ - играех ролята на плашило, ама си има някакво очарование в цялата работа.
Като си изпихме кафетата с Дора, сиренето вече си беше почнало процеса, се хванах да замесвам тестото за юфката. Това с месенето не ми е проблем, справих се. Разделих тестото на питки на размер "детски спомени от баба" и... ела, Вълчо, че ми трябваш. За да придобия кураж, хванах мотиката, за да си подготвя терена, на който да застеля чаршафите, където ще ми съхне бъдещата юфка. И... хванах точилката. Ръся брашно, въртя точилката и мърморя, че е крива. Петър ми се смее: "Космосът ми крив". Точа аз... Викам го, ама правя уговорка да не ми се смее. Хвана той точилката и ми вика, ама тя вярно - крива, върви да искаш на Дора. Е, в този момент ми се събуди ината и не отидох, ама реших, че ще си отмъстя. Еххх, бърсах пот, сурках точилката, ръсих брашно... и първата кора беше готова за има-няма 30 минути. Гледам имам още 10. Както и да смятам, това много време, докато ги направя, слънцето ще залезе - върви суши после на лунна светлина и сутришна роса. Ама то като всяко нещо - иска си количествените натрупвания. Шестата кора - засякох времето - я разточих за 5 минути. Изкарах ги 11-те. Обядвахме. Изтегнах се в басейна, а после продължих позата в леглото, с книжката - жега е - не може да се работи. После пак кафе с Дора, после белих пипер, който вчера опекох, после си нахраних добитъка, после направих салатата и седнахме да вечеряме. 

И дойде часът на моето отмъщение. Съвсем невинно насочих разговора на тема кой какъв е... Тук съм сигурна, че няма мъж, който да научи тези елементарни неща. И все едно, че съм в час, започнах да изпитвам Петър: "Я ми кажи, като толкова знаеш, жената на брат ти, каква ми е?, А моята сестра каква ти е? Ами ако аз имах брат, той какъв щеше да ти е? А твоят брат какъв ми е?, А ако ти имаше сестра тя каква щеше да ми е?" Продължавах така, докато той вече не знаеше и аз каква съм му.
Да му се не види кривата точилка!