Бях много бясна през предните седмици на РИО. Отново искаха едни неща, трябваше да поволят други, за да им изпратя исканото, а те пък от своя страна да утвърдят Образеца. Подготвих им чинно списъците, чаках да ми разрешат (те, а не директорът ни) да ги кача, но така и не дочаках. Утвърдиха Образеца. За въпросните списъци работихме два часа с ПДУД. Общо 4 часа бяхме ангажирани с нещо никому ненужно. И цялата ни работа е такава. Крадем от часовете за бумащина, за да работим с децата. Напълно е изместена дейността на учителя в училище. Е, каквито и програми да пишат, каквито и закони да приемат, няма да има качествено образоваие, докато кошмарите на всеки учител са това не дали Иванчо е научил таблицата за умножение, а това, че не е написана някоя справка...
Всичките ми бесове се изпариха, когато влакът ме стовари на гара Попово. Тук е друго. Мислех си, че през зимата няма да имаме толкова работа, но не би - нямам време за компютъра, за фейса, за скайпа, за хилядите други неща, които можех да правя. Печката бумти, готвим на нея, приятно допълващ е ароматът на къкрещата манджа. Тук не ставам по часовник, а се будя от развиделяването навън. Тук знак, че трябва да се приготвя вечерята е първата звезда на небето. Тук броя яйцата, снесени от кокошките - бяхме се разочаровали - не снасяха. Но от няколко дена задължително в полога ни чака по някое яйце. После какво - пържени филийки със сладката, направени през лятото и чай с билки, набрани по околните поляни.
Подготвяме се за идващите празници, ще имаме и гости - къщата ще се напълни с роднини, а какво по-хубаво от това?
Няма коментари:
Публикуване на коментар