Кошмарна седмица, събрана в три на дни и половина. Хехехе, надминах онези с деветте седмици и половина. Донякъде си давам сметка, че сама си го правя. Искам да дам всичко от себе си. Даже да си изтърся душевните и емоционалните джобове, да ги обърна с хастара навън, да подскоча няколко пъти, за да раздам всичко, до най-малката частица. Мислех си, че израза „горя в работата си“ е хипербола, да не кажа клише. Не знам как да изразя по друг начин обичта си към всички, които влизат в оная сграда, наречена СОУ „Любен Каравелов“ – Варна. Понеделникът тръгна с 1 час по заместване, следобедът занятия с колеги, защото реших да ги науча да знаят къде е десктопа, а покрай това понятие и куп други работи, за да имат самочувствие, че са на „ти“ с информационните технологии, поне колкото учениците си. След това хукнах да купувам подарък за счетоводителя ни, защото имах оригинална идея, която държах да осъществя. Във вторник – 7 часа, за учител по моите предмети е нормално да има по 4-5 учебни часа на ден, а при моята длъжност – в пъти по-малко – пак замествах. Следобеда се занимавах с хлапета – те винаги искат още и още. Наближава коледната изложба и както предната година, ще направим съпровождащ клип. Миналата година работихме по темата Коледа в Европа, а тази година темата е зимни празници. Разпределяхме си темите, а нали се сещате, че през зимата има бая празници в българския календар – нали няма селска работа. Катето от VІ клас прави презентация по математика за ІІІ клас – иска да изнесе един урок, вместо учителката им. За пореден път се убедих, че съм благословена с професията си. В сряда – пак 7 часа сутринта. Ама оная приказка за шилото и торбата... била седмица на безопасния интернет – що пък да не се включим. Хайде всички паралелки в актовата зала. Айде интерактивни методи – рисунки по тапети, мисли, емоции... Бях рухнала. Сякаш. Защото хлапетата ме затърсиха още докато си хапвах обяда – чакат ме, за да работят. Катето си тръгна към 18 ч. – нагласихме всичко – даже клипче вмъкнахме. Тръгна си Катето – доволна и щастлива, аз се радвах на стремежа й. След като я изпратих, направих Удостоверение за преместване на ученик от същия трети клас и случайно ми попадна на очите темата им по математика от деня – беше права, че е събиране с преминаване, ама нейната презентация е изградена на събиране на числата до 100, а се оказа, че хлапетата вече боравят с трицифрени. Тази сутрин трябваше да й обясня как е подценила ползването на учебника и урокът, презентацията, трудът й отиват по дяволите. Веднага й предложих вариант – урокът да се проведе във втори клас. Да, ама не. Тя си иска третокласниците. Предложих й да разработим друг урок. Не знам какво ще реши...
Дълго стана, а описах около 1/3 от нещата, които свърших тази седмица.
Слава Богу, дойде времето за „багажа, Ленче, гарата“. Вървях по улиците на Варна. Срещах хора, на които им лечеше, че не знаят къде беше ресторант „България“, примерно. Че не помнят работещо Казиното... Усетих, че мястото ми вече не е там.
26 ноември 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар