Без малко да пропусна да драсна тази седмица. Уж съм тук един ден повече, а някак не ми стигна. Багажът пак е готов. Да се чудя какво пренасям толкова насам-натам. Вече и домати няма...
И тук проведохме избори. Имаше някакви напъни Дора да ни агитира да гласуваме за някой си. Ама как да си дам гласа за някой, на когото и очите не съм виждала? Избрах лесния вот – за предния кмет. Поне го знаем. Като натрупаме месеци и години тук, ще имаме някакви по-адекватни впечатления. Хубавото е, че пак него си избраха и съселяните. Даже балотаж няма да има. Та както се казва, честито, Кмете! И от нас да си честит!
След 25 минути трябва да тръгваме за гарата. Времето не лети, то се топи. Люта битка водих с ябълките – а не си личи - дворът е затрупан. Дано Петър успее тези дни. То и съдовете за ракия са на изчерпване. Как пък никой приятел не дойде на помощ да си събере малко ябълки за себе си. Жал ми е да ги изхвърляме.
Толкова ми е хубаво да си седя, да поглеждам през прозореца и да виждам отсрещните ниви. Дърветата отсреща придобиват меден цвят, а нашите на двора са си съвсем зелени. Днес е Димитровден и старите хора казват, че идва зимата. Представям си колко ще е красиво. А дърветата ще пеят в джамала. Ще мирише на печени ябълки. Ще е тихо и спокойно.
А сега, сега пак трябва да чакам на гарата, да чакам във влака, да чакам... Добре, че си обичам работата, за да понасям по-леко отсъствията си от тук.
26 октомври 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар