Хм... станали 25 части. И сто да станат, заглавието пак ще е актуално. В смисъл, че все ще има нещо, което трябва да науча. Днес, например, сега ми е смешно, но... Нали е петък, ходихме на пазар в Попово. Връщаме се и гледаме наш Петльо на улицата. Спря Петър колата, решихме да не я прибираме в двора, утре ще ходим в Горица, та едва спрял, аз тръгнах да прибирам Петльото. Бай Осман и Петър се заговориха за техни си, мъжки, работи, а аз към Петльо. Всичкото наред, той пред средната порта, тръгнах аз да я отварям, ама се сетих, че Петър я запря отвътре и да я отворя отвън е направо мисия невъзможна. Заобиколих петела и го насочвам на къде да върви. Тръгна той. Вървим си по улицата – той напред, аз след него. Даже няма нужда да му говоря. Всичкото наред, ама той подмина портата. Аз пак го заобикалям, пак го заграждам, а той беж – надолу по улицата. Даже подхвърква. Ако хукна да бягам, ще го подплаша, погледнеш чак до центъра сме стигнали. Взех да му говоря и поооолека го настигам и препречвам пътя му. Уж тръгнахме да се прибираме. Да, ама не. Отиде под трактора на Дора и си легна там. Лежи там и ме гледа. И аз го гледам. Увещавам го. Той – лежи. Вече се оглеждам за пръчка и го питам де са му кокошките. И стана чудо. Петльо хукна. Веднага намери портата. Дали ме разбра?
Не знам какво толкова правих днес. Прострях две перални. Направих някакви кифлички, подсирих мляко, разни други дребни и разнообразни, ама кръста ме болеше преди да седнем да вечеряме.
Трябваше да видя какво става във фейса. Вчера за първи път писах в групата на Попово. Заявих, един вид, присъствието си по тези земи. Имаше много коментари под думите ми, но се радвам, че веднага си намерих сродни души. До преди малко си писах с една жена, чийто род е от Горица. Споменах вече, че утре ще ходим там. Задушница е и аз искам да отида на гроба на баба и дядо. Да оставим, че утре стават 4 години от смъртта на другата ми баба, която също е родена в Горица...
Имам нужда от това ходене. Правя го заради себе си.
Дали сънуват мъртвите?
Дали...
Когато живите
над гробовете плачат,
дали от сълзите при тях вали?
Дали за тях свещите нещо значат?
Дали лицата ни си спомнят още?
И липсва ли им нещо от света,
който сега с молитва
иска прошка
за закъснелите си думи и дела...
... Дали баба ни сънува още?
(Защото в наште сънища не идва...)
Усеща ли, от своето небе,
как днес
ни липсва,
липсва,
липсва...
6 ноември 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар