Как се става селянин? – ХХVII част

Хем цял ден ме сърбят пръстите (когато съм седнала), хем нервата ме спира. Даже в забутаното село няма как да подминем случилото се снощи. Още сутринта, не бяхме пуснали нито телевизия, нито лаптоп, един съсед Хюсеин дойде за нещо си – видял, че сме станали и ни каза. Така научихме. Цял ден се чудя на онова „прей“, което заля фейсбук. Не го разбирам. Но съм сигурна, че не от молитвата ми има нужда някой. Извършителите на това, което стана са мюсюлмани. Като Хюсеин, който ни каза, като Реджеб, като част от учениците ми... Не без да искам, пак разни статуси във фейса, ама е лудост заради станалото в Париж, да гоним бежанците. Ами да изгоним, заколим, и не знам още какво и нашите мюсюлмани. Кога ще се опомните, хора? Лоши сме всички. Независимо от религията. В дни като днешния, а и не само, се убеждавам колко лошо нещо е религията. В останалите дни смятам, че вярата в Бог е проблем. За сега на вярващите само.

Толкова за събитията.

При нас на село е спокойно и доволно. На всички, които ми завидяха в този момент, трябва да ви кажа, че закъснявате. Вече едни приятели ни последваха и си купиха селска къща. Както и при нас, и те са се влюбили още в първия момент и в къщата, и в имота. Няма да се лъжем – хубаво е за хората, които харесват миризмата на пръстта. Да, има работа. Ама толкова работа има, че си мисля, че явно ние нещо не си планираме нещата. Има толкова много работа, че може да я избираш по различни показатели – приоритет, желание. И всичката трябва да се свърши. Днес например, цял ден бачкаме, а се плаша, че имам само няколко часа от утре-то. Заколи Петъ два петела, ряза, а аз прибирах дърва... Има още ябълки за оправяне, а така и не съм чистила основно вътре. Хем се радвам на циганското лято, хем ме е яд, че слънцето така се е облещило и сърце не ми дава да вляза вътре, за да си свърша „къщната“ работа. Като се замисля, така съм се отдалечила от апартаментския живот, че имам чувството, че ще умра, ако живея една година в апартамент. Ще ми липсва всичката тая работа, от която може да ви се струва, че мърморя.

14 ноември 2015