Ехеее, без да се усетя станали двадесет. Чудя се вече дали да не сменя заглавието. Например селянин на релси, или селянин във влака. Или селянката - даскалица. Едва ли... Още се уча.
Тези дни съм направо за завиждане - тук съм от четвъртък следобяд, а ще остана до понеделник вечер. Това си е направо една мини ваканция. Станах рано, но още не съм се мръднала от лаптопа. А работата ме чака. Гледам мрачното време навън и се чудя от къде да я захвана. Пералнята, желето от дюли, подреждане на здравите плодове по шкафовете на втория етаж, обиране на последните домати, сортиране на вчера обраните пиперки, имам и пролетни цветя да сея още, ябълки и круши да бера и прибирам... Работа за целия китайски народ, а ние сме само двамата. Затова пък всеки час е изпълнен със смисъл и веднага се вижда резултатът. Чувстваме пълноценността на живота. Днес ще пускаме гъски и кокошки на свободна паша в двора. Надявам се те и Радо да се държат прилично. Толкова за сега.
17 октомври 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар