Станах по тъмно. Бавно се развиделява, а мъглата е затиснала мислите ми. Но не и чувствата. От вчера подготвените зеленчуци ме чакат. Приятна е есента на село. Някак точно тук, точно сега, миризмата на туршия си идва на място и навреме. Дори петелът пее тази сутрин някак мързеливо и програкнало. Въпреки влажното време звукът от хлопките на кравите и козите, които отиват на паша, се разнася в обичайния час.
Ако бях в стария си дом, това време щеше да ме залепи за лаптопа и нямаше да има сила, която да ме надигне. А сега бързам да си драсна, докато спрях за почивка и цигара.
Ябълките едреят, толкова много са, че ме е страх, че няма да ни стигне времето, за да ги обработим. Вчера правихме ябълков оцет. Сложихме и мед. Повече от всякога, сега се стремя на правя всичко максимално полезно и здравословно.
Излишно е да казвам колко щастлива се чувствам. За съжаление влакът ще ме отнеме отново и Краси го няма, за да ми каже, че и това ще мине.
27 септември 2015
Няма коментари:
Публикуване на коментар