Как се става селянин? – ХІІІ част

Тази вечер седнах на масата и съм неспокойна – чакаме дъжд. Трябва да прибера всичко от „хола“ и „кабинета“. Дали ще завали нощес или ще ми даде шанс да си изпия кафето на двора? Синът ми е тук и аз съм най-щастливата майка. При първите му планове трябваше днес да тръгне, но и на него му се седи тук. Вярно е, че му пари и по цял ден програмира, но обичам, когато се видим на кафе, на обяд, на вечеря... когато му нося чинийка с плодове или чери доматчета. 

Като споменах домати... треска ме тресе, нямам вече буркани, а домати, домати... така и не намерих начин да изкараме някой лев от тях. На цялата липса на стъклария, сега варя сироп от малини – как да не направиш, като ти ги продават по 1,50 лв, макар и второ качество. 

Имахме тези дни приключение – Пепа избяга. Решихме да й чистим кочината, затворихме я в съседната, мърморих на Петър, че не завързва качествено вратата и Пепа изкочила (аз бях в съседите). Гонил я Петър, гонил, извика ме по телефона. Е, хубу, ама аз как да зная как се гони и прибира прасе? Аз от тук, той от там... Ама Пепа иска боб да дъвче. Брех! Петър вика хвани я за ухото. Не ме е страх, хванах я, ама ухото хлъзгаво, изпуснах я. Говоря й ласкаво, тя тръгва, Петър се покаже с един прът, тя избяга. Хвърли Петър кола, ама Пепа не се поддава на увещанията ми. Таман тръгне и се сети за боба и се върне. Сети се Петър, че Краси го учил нещо за това как се лови и води прасе. Да, ама нямаме някакъв инструмент. Направи Петър примка. Закачи я на Пепа. Ама хвана само горната й челюст. Аз крещях, че ще й изкъртим някой зъб, ама Пепа-куражлийка, измъкна се от примката. Взех въжето и й заговорих колко е хубава и как я обичам. Сложих й примката. И последна едно дърпане и бутане. Аз дърпам, Петър бута... зоооор. Хем ми е жал за нея, тя направо пищеше, хем трябва да я приберем. Е, влязохме двете в кочината й. Петър сложи резето на вратата. Свалих й примката. Страх ме е да не си отмъсти и взех да я чеша. Тя, милата, прималяла от усилията. Излязох от кочината, набрах 5-6 краставици, нарязах ги, прибавих и круши. Тя чак грухти от кеф. Напълнихме едно циментово корито с чиста вода и тя цялата се пльокна в него. Свиня, какво да я правиш.

16 август 2015