Е, да посрещнем последното утро на годината. Още е тъмно навън. Направих си кафе, изсипах пепелта от печката в казана (ще я разсипваме в градината напролет), разрових жаравата, сложих няколко дръвца в печката и седнах да драсна. След малко ще отида за мляко, за да направя сирене, пък и да има за кафетата, за баницата, за питата и т. нат.
Оня ден Дорито заклаха прасе. Повика ме да й помогна при транжирането. За първи път участвах в нещо такова. Участвах, но има още да се уча, за да кажа, че мога. Тук на село, хората гледат да се отблагодарят и за най-малката помощ, та Дорито ми даде разни неща, между които и мазнините, за да си ги стопя и направя мас. Накиснах ги веднага, за да се обезкървят и вчера цял ден топих мазнина на печката. Днес ще продължавам.
Нали ще има празник довечера, няма как - направих и баклавата. Синът ми не обича този сладкиш, затова за него направих и еклери. За крема ми трябваха жълтъци, оставаха белтъците. Трябваше да реализирам и тях.
То пък станаха едни целувки... Разкошни и на вид, и на вкус. Хрупкави отвън, а отвътре с кремче:
Днес покрай топенето на мазнината, ще направя баницата. Ще замеся и пита, а Петър ще се погрижи за мръвките. И ще я чакаме да дойде. Нека за всички да е здрава и мирна, нека да е пълна и изобилна и нека на всеки да сбъдне по една мечта! Наздраве, приятели!
Няма коментари:
Публикуване на коментар