Ако някой със сигурност се заеме да изброи частите, моля да ми каже. Проверявайки се, разбрах, че съм объркала номерацията, а да оправя, честно – не ми остава време. Ще ви се доверя.
Тази вечер не знам от къде да започна и къде да свърша. Докато живеех във Варна, винаги се удивлявах, че светът е малък, защото в разговор се установяваше, че имаме общи познати. Вярно е, че всичките ми съзнателни години, на брой над 40, прекарах във Варна. Кой от кога познавам, после животът ни разделя, с някои ни събира, с други имаме общи познати... Така и продължавах да се изненадвам как в този близо 400 хиляден град всеки път някакъв кръг се затваряше.
Тук, на село, излишно е да казвам, че май всички вече знаят за нас. Колкото и да не излизам извън двора, вече взех да виждам познати физиономии. Знам, че когато си нова да едно място, хората те забелязват много преди ти да ги запомниш. Голям майтап беше, когато казали на Дора, че сигурно имаме гости, защото до Петър в колата имало едно момче. А тримата знаем, че това момче съм била аз. Казах, че не са ме видяли от правилната страна. Защото съм с асиметрична прическа. Както и да е. Мисълта ми беше, че ни забелязват. Но днес се ошашавих, когато Тихомир ми разказа как съм била в еди коя си банка и съм получила еди какви си пари от интернет. Този факт не ме притесни. Напротив – успокои ме. Няма как да ми се случи неприятност и да не... Мрачни мисли. Спирам.
Днес. Пазарен ден в Попово. Вече имаме 23 птици. Купихме си 12 кокошки. Сега гъсетата и кокошките си говорях – чув, чуф, ко, ко. Отели ми се вола, защото Петър първо пазари животните, а след това им подготвяме мястото. Познайте как милите животинки седят в кашони, а ние действаме да им оправим помещенията. Отработихме ситуацията – справяме се за 30 минути. Та така звуците в двора се увеличиха. Някак явно Петър ме пази - от всичките 26 животни, които гледаме не са за колене. Не мога все още да храня животно, което ще изям. Знам, че и това ще приема, но не съм готова. И това ще мине – казваше Краси.
Вчера имах гости. Най-близките ми и обични. Сина ми, сестра ми, племеничката ми и майка ми. Ако щете вярвайте, три пъти трих и писах последователността – не намирам правилната наредба. Всеки от тях плаща за моя избор. Но го харесват.
Днес се срещнах с шефа на образованието в Попово. Стискайте ми палци! Моля.
Преди малко написах, че не знам от къде да започна и наистина се получи разбъркано, разнопосочно, не гладък разказ, извинявайте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар