Ако трябва да опиша с изброим брой думи как, ще кажа лесно е. При едно единствено необходимо и достатъчно условие - да имаш желание. Малкото математици, които ме четат, знам, че ме разбраха. Знам, че ме разбраха и нематематици. Прощавайте, приятели-нематематици, ама само един математик може да направи разликата между вас и нас. Не, че си мислим, че математиците сме някакви свръх... мислещи, прозорливи, логични - просто по-лесно ни се отдава. Селският живот е друга бира, разбира се. Макар, че пак си има своя логика, теория и практика.
Като споменах "практика", да ви разкажа как съвсем нелогично електрическата, швейцарската, купена от кореком, шевна машина ме предаде - не иска да работи. Допускам наличието на нейна собствена логика, но на мен ми беше нужна, за да направя калъфи на измислините ми "декоративни" възглавнички. Като ме предаде швейцарската техника, се обърна към антиката Сингер. Имам две антики в къщи, и двете са свързани с шева. Едната е ножица, останала от дядо ми Борис - бащата на баща ми. Преди да дойдем да живеем тук, решихме да й направим подарък - занесохме я на точилар. Майстор, макар и младеж, по всичко си личи, че е човек, който не само си разбира от занаята, но този занаят му е в кръвта. Харесахме го преди години - винаги внимателно Отношение - главната буква не е грешка. С други думи - знаехме и съвсем съзнателно отнесохме ножицата при младежа. Начинът, по който той се отнесе към нея беше... нещо като танц. Трудно е да се пресъздаде. Разбрахме, че той има същата ножица от неговия дядо, мислел, че е единствената в България.
Другата подобна вещ е въросната машина. Сингер - ръчна. Тя пък беше на баба ми Данче по майчина линия. За разлика от ножицата, историята ва машината ми е известна. На времето баба ми е била сгодена за ... Стойко, май му беше името. Но дошла войната (втората Световна) и той заминал на фронта. Върнал се инвалид. Развалили годежа, но неговите родители дали пари, с които е купена шевната машина.
Та... тъпите ми възглавнички... Реших, че да шия на ръка ще ми коства много време. Извадих машината на баба. Избърсах я от праха. Идея нямах дали работи - последно с нея си бяха играли децата на братовчедите ми... И... чудо. Или напротив - съвсем логично, машината си работеше. Свърших си работата и се качих на влака за Варна. Слязох на земята.
Седмицата мина бързо, изпълнена с много приятни преживявания - обичам си работата, обичам си училището и пак съм тук - в небесата.
Няма коментари:
Публикуване на коментар