Преброих си сама драсканиците. Да си кажа, че така и ми остана една градска мечта – елементарна е, но такава съм си. Напук на оня, който беше казал, че човек е голям, колкото са големи мечтите му. Толкова не ми харесва това, вече станало клише, че даже не ми се спори по темата. Нека да съм малка, нека да съм елементарна... Та мечтата ми е следната: лято, море, ресторант, но не кръчма. Аз и той. Облечени елегантно. Оркестърът свири евъргрийни. Сетих се за тази мечта тази вечер (бях я забутала някъде), докато тази вечер по програма Хоризонт на БНР не ме напълниха с такива мелодии. От кога не сте слушали радио? Не говоря в колата и от телефона. А истинско радио, по цял ден. За нас, на село, радиото е по-удобната медия. Въпрос на техника е да се усили звука и да се чува от двора. Сега звучи Каста дива...
Да ви разкажа ли днес какво правих? Станах към 6:30. Докато стане кафето (разбирайте и изстине за пиене), замесих царевична ярма, остатъци от нашата храна и три краставици за Пепа. После приготвих смес от царевична ярма, смеска за подрастващи пилета за пернатите. Нахраних и тях. Налях прясна вода на животините. И седнах да пия кафе. После простирах и пуснах втора пералня, помогнах на Петър да опънем мрежа над птичия двор. Смлях една кофа домати и ги изварих. Затворих ги в буркани. И ги сварих.
Няма да ми стигнат бурканите. Поръчах и малини да ми донесат. Второ качество, ама по 1,50 лв. Евтин е животът тук. Газта за колата я купуваме по 84 ст, когато във Варна беше 99, газта за битови нужди – 1,80 срещу 3,50 във Варна, сметката за ток за 2 месеца тук е 40 лв, а във Варна плащах близо 100 в най-добрите месеци, нетът ми за първите 6 месеца е 20 лв, след това по 10. Отплеснах се.
След доматите, настъргах ябълки (падащи от ябълката), Петър наряза царевица за птиците. Остатъците от доматите, листата и кочаните на царевицата отидоха за обяда на Пепа. Обядвахме, след това се заех да до изчистя поредния боб, извях го, прибрах стария в чувал – ред боб, ред орехови листа... Стана време за вечеря – Петър направи нашата, аз на животинчетата. Взехме си по един душ слънчева вода и ето ни масата. Наздраве!
Няма коментари:
Публикуване на коментар